(The Hunterian Psalter: Calendar. Zodiac Sign of Libra. Photo by University of

...
(The Hunterian Psalter: Calendar. Zodiac Sign of Libra. Photo by University of
Коментари Харесай

Знакът на Везните е Великият дух, нашият съдник между главата и сърцето, между разума и чувството

 (The Hunterian Psalter: Calendar. Zodiac Sign of Libra. Photo by University of Glasgow Library on Flickr)

Везни е седмият зодиакален знак в цикъла от дванадесетте знака. Той е под огромното влияние на Венера и отчасти на Луната.

Неговият главен принцип, с цел да търси по-възвишеното, това е “Аз се двоумя ”. “Аз се двоумя ”, с цел да търси, а когато спре съмнението си – да даде равновесието и хармонията сред едното и другото ястие: сред главата и сърцето, сред разсъдъка и възприятията, сред правдата и неправдата. Имам дързостта да кажа: везната, в случай че й махнете блюдата, ще я видите в Христовия кръст на Разпятието. Ето за какво петъкът е съдбовният ден на Везните, денят на Разпятието, на дуела сред Дух и материя. Това е Везни. Махнете блюдата и ще видите кръста, сложете блюдата и ще се видите в еволюцията. И по този начин, в съмнението – центъра на кръста ще търсите. Ще търсите естетика сред двете блюда.

Беше речено: Той ще пристигна да съди народите. (Марк 19:28) А под съд, когато се приказва в християнските евангелия, се схваща ръководство, управление. Значи ще пристигна да управлява, ще пристигна да даде път и в действителност този път е даден в един вертикал и в един хоризонтал – път Голготски ходен, който с Учението на Мъдростта става път Божествен.

Какъв е тогава признакът на Везните? В тази загадка е комплициран кръстът, само че несъмнено преди кръста да бъде осветлен е издирван различен знак. И до момента обаче човешката просвета не можа да изведе везните от кръста, а единствено от приложеното им правосъдие – богинята Темида (разбира се, с превързани очи) държи везните, с цел да търси равновесието, справедливостта, правдата. Богинята Темида се смята, съгласно “Теогонията ” на Хезиод, за щерка на Уран и Гея и е брачна половинка на Зевс – една от съпругите. Тя е негова брачна половинка, тъй като не може един господ, какъвто е Зевс, да не носи истина. Зевс извежда от главата си своята Атина Палада – мъдростта, само че ще има и би трябвало да има и правдивост.

В египетската митология избират знака Везни за Равнодението, тъй като в същото време, когато минава Слънцето, тогава се мери житото, с цел да се прибере в хамбарите. Вижте външната фигура какъв брой е образна – взема се мерилката, тегли се житото. А какво е житото? Какво е зърното? Какво беше речено: Излезе сеяч и хвърли семето и в случай че някое от тези зрънца не почине, то няма да даде тридесет, шестдесет, 100... Трябва да измерим в себе си какво внасяме от света, с цел да го изнесем по-късно като посявка в душите на хората. Така че този облик за Везните е взет от античния Египет, макар че най-ярък и най-изразен е посредством Темида, само че с малко по-друга нюансировка – мерят човешките доброти и човешките несгоди.

В Християнството когато внасят концепцията за “Страшния съд ”, вместо да укротят малко този облик, го вършат по-див и по-жесток. Виждали сте картината на Страшния съд. Там е везната и стоят ангелите с копията си и по този начин надълбоко признаваните и сякаш непочитани (но задоволително уважавани, щом постоянно приказват за тях) дяволи чакат да си вземат жертвите, които са направили единствено неприятни каузи. Ужас! Страшният съд като обосновка, с цел да внасяш в душата на индивида Бога на Любовта?!

В гръцката митология Везните влизат като измерение на положителното и злото. Там имат своите богини (ериниите) на отмъщението. Но в Учението на Христос отмъщението отпада. Възмездие – да, само че отмъщение наложено посредством прощение (а не възмездие, което цялостен един хор на антична Гърция пее). Отмъщението не е отмъщение, то е ожесточаване – остър е мечът.

“Аз се двоумя ” – това е сторонността, това е стожерът. Но това съмнение би трябвало да се надмогне, а като се надмогне какво идва? Йерархия на добродетелите! От елементарното отмъщение се върви към прощението, без да се е изгубила силата на правдата на Везната. И по тази причина в тази зодия ще се потърси равновесието, справедливостта, виталната наслада, домоседът. Везните са и положителни гостолюбци. Разбира се, когато има своето отричане, в тази зодия могат да се намерят и други неща – като денгубие, като разсипничество, като безгрижие, които попълнят портрета на родените Везни.

В зодия Везни Венера може да ви носи мир, благополучие, доволство. В същото време сребърната сянка на Луната носи смяната, носи въображението, а и желанието за известност (защото под Венера повече има обич, в сравнение с искане за обществена популярност).

Виждате по какъв начин от време на време в еднакъв зодиакален знак въздействието на две-три планети ще пристигна, с цел да могат да се съчетават. Там, където има срамежливостта от известност – сянката на някоя от планетите ще го задвижи и ще го изнесе в подлунието, където ще пристигна въображението, а то въпреки всичко е известност, тъй като написал една лирика и тя е нещо. Така можем да търсим и жизнерадостта.

Трябва да се знае, че под действието на Везните в мъжа се демонстрира характерът. Везните в дамата дават женственост. Освен Девите, и Везните са изящни, доста женствени – нещо, което дължат на покровителството на Венера. Е, кое ястие ще бъде малко по-нагоре, кое надолу, там към този момент и самата Венера мъчно може да дефинира. Понякога увлеченията могат да дадат навеждане на блюдото на обичта, на любовта, на гостолюбието, само че дамата Везна има едно предимство (макар че от време на време е доста гневна) – да не вижда, когато едното ястие малко е вдигнато.

Като негативно качество може да се каже още (но това е демонстрация, която постоянно може да бъде овладявана) и лекото равнодушие, може да се каже лекомислието и от време на време боязън от себе си, боязън от самотност. Това е обща болест за всеки, който не е задоволителен на себе си.Всеки, който не е задоволителен на себе си постоянно е имал възприятието на боязън от самотност.В какво може да бъде очебийно това е обособен въпрос, само че Везните имат възприятие на боязън от самотност. Разбира се, мъчно е човек да бъде задоволителен на себе си, тъй че да не бъде обезпокоен, че към него нищо няма, а самите Везни желаят кръгът, който ги заобикаля, да е съразмерен. Точно по тази причина се стремят към равновесието, към одухотворяването, а то единствено за себе си не може да не даде ужас да търсим духа, да търсим културата; да търсим на другото ястие нещо, което би трябвало да уравновесява пустотата, т.е. на блюдото на духа да придаваме разумност, нематериалност, която би трябвало да равновесим с това, което нарекохме кръст, или Везни.

Като естество Везната е съществена, като детайл е въздушна. Щастлив ден, както споделих, това е петъкът, цифрата е шест. Скъпоценният камък, най-носимият и най-предпочитаният, е опалът, който може да се назова и “камък на вярата ”, тъй като другото име на “аз се двоумя ” е “надежда ”. Разбира се, там е и диамантът, там е и ахатът (според декадите, на които се разделя зодия Везни).

До такава степен от време на време се е съобразявало публичното мнение със зодиакалните знаци, че в средновековието се е смятало, че тези, които носят на своя пръст опал, са опазени от чума (а знаете по какъв начин в междинните епохи чумата е косила). И по тази причина, когато експертите преглеждат моменти от историята, намират че в средновековието за прочут огромен интервал всички са се кичили с декорации и изключително от опал. В Руския двор е било неразрешено пък носенето на тези скъпоценни камъни, които смущавали Екатерина Велика (макар че заповедта е била по-предишна). Виждате до какви обществени спорове се е стигало в прецизността и във вярата – какъв камък да се носи и против какво е. Така че при Везните, да повторя, опалът е камък на вярата.

Лоши интервали, за зодиално родените Везни, това са от 21 декември до 19 януари и от 21 юни до 22 юли. Съдбовни години – от 41 като прибавяте по седем. Цветовете, които ги хармонизират и които най-вече с любов се носят, са ярко зеленият, небесно синият, розовият (разбира се, като целокупност човек си носи и другите).

Бележити персони в тази зодия има много доста, като да вземем за пример Джордж Клемансо (който погреба България в 1919 година с така наречен Ньойски Договор) - една огромна персона на френската политика. Там е Верди, тъй като тази зодия съдържа написани ноти в душата на всеки везнороден. Изумително музикални са, доста обичат музиката, смятат я за основа. Така че там е Верди, там е Ференц Лист - огромният австро-унгарски композитор (или унгаро-австрийски по-вярно би било, тъй като той е маджарин по генезис, въпреки че минава за австриец). Там ще намерим Оскар Уайлд, Ганди, Бриджит Бардо и така нататък Всички те са изпълнили ролята си и тъй като са се изявили на хоризонта, стават прицелни точки на самопризнание и по-скоро като сексапил ги споделяме, в сравнение с като благопожелание всеки да ги извърши. Защото всеки поотделно по-късно си идва още веднъж и си е съвсем същият - не може някой различен да стане Клемансо, с изключение на Клемансо, не може някой различен да стане Лист, с изключение на Лист, който ще се ражда и ще твори. 

Везни са изтънчени, работят върху разсъдъка си и на него от време на време дават по-предно място, въпреки че са прекомерно интуитивни. Това равновесие, което търсят – денят и нощта, тази промяна на равнодението в Космичната целокупност, е и източник на тяхната обич за естетика и е мярка в тяхната теза за правдивост. Чарът който носят е обогатен и от изящност в словото. Сред тях се срещат доста огромни адвокати, доста положителни оратори. Имат благородството да се грижат за другите, имат сензитивност, сприятеляват се с Близнаци, с Лъв и с Водолей. Проявяват и персонална суетност, само че в множеството случаи тя отпада, тъй като имат изящността на природата, дадена като красота.

Различните митологии и създатели преглеждат и показват този зодиакален цикъл посредством разнообразни знаци, само че във Вавилон за него си остава признакът везни. В Египет обаче е господ Сет, в Индия – господ Шива, в Китай – белият Тигър или пък Конят. Но общо взето китайците имат и една по-друга нюансировка за съответните зодии. Там Везните подхождат на Кучето – в аспект не на другарство, а с сдържаност. Критичен разсъдък, дълг, справедливост; изискана и приложена грижа. При тях Везните имат противообществен темперамент (в смисъл, че не обичат тълпите), повече са индивидуализирани. Така че китайците имат Кучето или признака на Везната като правдивост, като сериозен разсъдък, като дълг и като изискана и приложена грижа.

В Юдаизма Везните се свързват със признака палма и със сина на Йосиф – Нанаст, а в културен аспект с притчите на Соломон.

В други астрологии и митологии зодията се свързва с гарвана. В египетската – с Нут, която е богиня-майка – майка на майките, жена на Амон, на която дават също по този начин справедливостта, само че от време на време и арогантността. Другото тяхно провидение това е Капи – господ на реката Нил, който дава влагата и реколтата и е едно от космичните божества, което държи два разнообразни атрибута: лотоса като емблема на горния Египет и папируса като емблема на долния Египет. Капи е непосредствен, чист, обективен и явен в задачите си. Безпокойството за него е повече небивалица, в сравнение с действителен живот.

В Скандинавската митология и астрология първата десятка на Везни се символизира с бял имел, който приказва за повсеместност и за компетентност. Родените под знака на белия имел са естествено, вродено религиозни. Втората десятка има за знак камелията. Това приказва за изисканост, за любезност и за комфорт. В третата е люлякът, който демонстрира целеустременост и енергитичност.

Можем още доста да приказваме върху този знак, само че най-същественото, това е, че той е двете блюда – съдията, който стои в правосъдната зала. Той е великият Дух, който е нашият съдник вътре сред главата и сърцето, сред разсъдъка и възприятието – или центърът на този кръст, който би трябвало да направи равновесие, с цел да даде, както казахме, победа на Духа над материята.

* Ваклуш Толев Запрянов, прочут като Учителят на Мъдростта Ваклуш, е богослов по обучение, публичен активист, преподавател и създател на голям брой писания с религиозно-философска и културно-историческа тема, измежду които „ История и доктрина на религиите “ в три тома, „ Духовните блага на България “ в два тома, „ Седемте лъча на еволюцията “, „ Беззаветен завет “ и други, както и на напълно авторското списание „ Нур “. Оригиналните му възгледи, исторически прочит и тълкувания се оформят в независимо обучение, което той назовава Път на Мъдростта. (Източник – bg.wikipedia.org)

Изображения: commons.wikimedia.org, pinterest.com

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР